„ПОПРОБУЙ ВЫТЯНУТЬСЯ...”
Владимир Николаевич Соколов (1928-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОПИТАЙ ДА ИЗРАСНЕШ
Опитай да израснеш
по-висока,
със сълзи, с дъжд
по покриви да тропаш.
Ръце и клони
люляк да кръстосват
и сянката ти
сгради да докосва.
Опитай да пораснеш
тъй безбрежна,
че улиците да прегърнеш нежно,
площадите, пазарите и всичко
да оросиш
със сладостни сълзички.
В покрайнините лакти да поставиш
над пътища, квартали
и трамваи;
над плахите тополи
скрий въздишка,
до тях не се докосвай,
те не искат.
А после
лудория измисли си:
сълзи изплакала,
при нас върни се.
С душица боса
по горчива влажност.
Опитай да пораснеш
силна, снажна –
и в този тъй оплакван свят
избирай
пак тази стая
в същата квартира.
Ударения
ОПИТАЙ ДА ИЗРАСНЕШ
Опи́тай да изра́снеш по́-висо́ка,
със съ́лзи, с дъ́жд по по́криви да тро́паш.
Ръце́ и кло́ни лю́ляк да кръсто́сват
и ся́нката ти сгра́ди да доко́сва.
Опи́тай да пора́снеш тъ́й безбре́жна,
че у́лиците да прегъ́рнеш не́жно,
плошта́дите, паза́рите и вси́чко
да ороси́ш със сла́достни сълзи́чки.
В покрайнини́те ла́кти да поста́виш
над пъ́тишта, кварта́ли и трамва́и;
над пла́хите топо́ли скри́й възди́шка,
до тя́х не се доко́свай, те́ не и́скат.
А по́сле лудори́я измисли́ си:
сълзи́ изпла́кала, при на́с върни́ се.
С души́ца бо́са по горчи́ва вла́жност.
Опи́тай да пора́снеш си́лна, сна́жна –
и в то́зи тъ́й опла́кван свя́т изби́рай
пак та́зи ста́я в съ́штата кварти́ра.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Соколов
ПОПРОБУЙ ВЫТЯНУТЬСЯ...
Попробуй вытянуться,
стать повыше.
Слезами, дождиком
стучать по крыше.
Руками, ветками, виском,
сиренью
касаться здания
с поблекшей тенью.
Попробуй вырасти
такой большою,
чтоб эти улицы обнять душою,
чтоб эти площади и эти рынки
от малой вымокли
твоей слезинки.
Упав локтями на холмы окраин,
будь над путями,
над любым трамваем,
над тополями,
что боятся вздоха.
И не касайся их,
не делай плохо.
Потом подумай
о такой причуде:
все слезы выплакав,
вернуться в люди.
По горькой сырости,
босой душою.
Попробуй вырасти
такой большою –
и в том оплаканном тобою
мире
жить в той же комнате
и в той квартире.
1967 г.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Николаевич Соколов е роден на 18 април 1928 г. в гр. Лихославл, Калининска област. Завършил е Литературния институт в Москва (1952 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1953 г. Превежда поезия от български език, пише за България („Стихове от България”, 1960 г.). Автор е на книгите „Утро на път” (1953 г.), „Трева под снега” (1958 г.), „На слънчевата страна” (1961 г.), „Смяна на дните” (1965 г.), „Различни години” (1966 г.), „Избрана лирика” (1967 г.), „Сняг през септември” (1968 г.), „Втора младост” (1971 г.), „Четвърт век” (1975 г.), „Късно утро” (1977 г.), „Градски стихове” (1977 г.), „Благодаря ти, музика” (1978 г.), „Сюжет” (1980 г.), „Избрани произведения” (в два тома, 1981 г.), „Избрано” (1989 г.), „Посещение” (1992 г.), „Най-моите стихове” (1995 г.), „Стихове за Мариана” (1996 г.) и др. Носител е на високи литературни и държавни награди на СССР и на България. Умира на 25 януари 1997 г. в Москва, погребан е на Новокунцевското гробище.